Среща в мрака

Среща в мрака

В тъмна пусна нощ, ти застанал си пред мен

Алено червена кръв се стича го ледени устни

В очите ти открих цялата вселена, но

Като че ли тя просто е замръзнала там.

Признавам си, изпитах страх, щом се приближи,

Но сърцето ми от вълнение туптеше.

Но ти грешиш, не ти си причината за този страх

Сама сред мрака, тъгата и самотата, от това се боя.

Не и при теб е същото нали?

Думите са излишни, когато очите ни се срещнат.

Живял хиляди години, ти днес пак си сам.

Знаят - желаеш мойта топла кръв,

Но не само по това копнееш, нали?

Ти искаш да се пребориш със страха си,

Да победиш това, което е около теб.

В очите си може да имаш цялата вселена,

Пък била тя и в кристал леден обвита,

Една мила усмивка, една нежна милувка

Само това е нужно магията да развали.

Приближи се към мен - няма да те спра.

Ти мойта шия с хладни устни докосни,

Сподели мъката си, развали проклятието

Наричано от хората самота.