Сълзите на душата

Сълзите на душата

Виждам усмихнатото ти лице,

Но истинско ли е то?

Дали това е смях, или може би

Начин да прикриеш сълзите си?

И само чакаш миг да бъдеш пак сама,

Пробуждайки вулкана горящ вътре в нея

Обличайки чувствата си с изгарящи сълзи.

Сълзи от радост, тъга, болка –

Чувства многобройни и различни.

Всички до едно красиви и уникални

Изразени в кристални, ефирни сълзи.

И затова те трябва да са скрити,

Това е най – голямата ти тайна.

И единствено, когато си скрита от света

Те ще се появяват, напомняйки,

Че там вътре, зад фалшивата усмивка

И безгрижния ти свят, се крие

Стъклено сърце обградено от сълзи,

Пазещи душата крехка от света навън.

И в тези сълзи, и в това сърце

Се крие истинското ти лице,

Онова, което никой не познава

Защото никой не може да съзре

Сълзите на душата ти.