Вън в откритото

Вън в откритото

5... 4... 3... 2...1... Отлитаме!

Не е ли това мечтата на всеки?

Веднъж завинаги, да загърби света,

Загърбвайки оковите земни.

Земята може да синя, зелена, дори бенбена.

Може да е малък златен рай,

Но пак чувството остава вътре в теб.

Копнеж по откритите пространства на вселената.

Там където са скритите чудеса

И тайните, който никой не очаква.

Но това ли е всичко?...

Затворен в земна обвивка, човек е в клетка

Като звяр мечтаеш за дивите гори.

Но остава си въпроса един,

Дали ако отида там ще открие желаното.

Човек може и да има сила да се освободи,

Но дали мечтата си ще сбъдне?

Отишъл там, вън в откритото пространство

Единственото, което намира е пустош

И гледайки малката синя планета

Едно чувството го изпълва отвътре – самота.

Светеща като малка звезда, символ на надежда.

И ако мечтите не се сбъднат?

Ако се окажат просто една илюзия на ума

И едното истинско нещо е самотата?

Да си там, свободен като птица е добре,

Но ако не откриеш някой, с който да споделиш

Всичко чудо, видяно и усетено?

Там си сам, вън в откритото и болката расте

Сега тя е нищо в сравнение с времето,

Когато може би не знаеше много,

Но в теб още живееха мечтата и надеждата.