Най – самотния звук
Зимата цари навън, цари и в душата.
Сладък сън владее цялата земя,
Но душата на човек не може
Желаният покой да открие.
Нощта се спуска над света,
Прикривайки го с черно наметало.
Меки възглавници, топли завивки,
Обвит в топлина, чувстват празнина.
Единственият издаван звук идва
От туптенето на самотното ти сърце.
Мразиш зимата, копнееш за лято,
Когато дори в най - мрачната нощ,
Може да почувстваш света около себе си.
Но тялото си отиде, отстъпи на зимата.
И ти не може нищо да сториш,
За да се пребориш с това чувство,
Да победиш звука идваш от самото сърце
Без другар до себе си в мрачната нощ
Това е най – самотния звук на света.
Няма коментари:
Публикуване на коментар