Действителност

Действителност

Хей ти, защо спиш, войнико?

Зората вече дойде, стани.

Време е отново да се надигнеш

Пушката студена да нарамиш

И отново пред света да се изправиш.

Само ти и аз знаем какво сънува

Спомени за мила майка и любима,

Спомени за дни на мир и любов

Когато виждаше синьото небе

И тревата бе вечно зелена.

Но само ти и аз знаем истината,

Че всичко това вече го няма.

Спомените са изоставени

В гробовете на любимите души.

Небето е покрито от буреносни облаци,

А тревата е оплескана с кръв.

Дори слънцето, тази радост за очите,

Се появява огнено червена,

Готово да се бие редом с теб.

Не можеш вече времето да върнеш,

Твърде много грешки стори по пътя.

Посрещни деня и действителността,

Носейки в сърцето малка надежда,

Че един ден светът отново ще бъде същия

И ти ще оставиш оръжието настрани.