Реквием

Реквием

Вятърът не спира да духа над дървета,

Връщайки спомените към мен.

Още помня онзи далечен ден, когато

Като падаща звезда ти се появи в живота ми.

В сърцето ми бе събудено чувство,

Много по - силно и дълбоко от приятелство

И изпълни празното пространство вътре в мен.

В този студен свят, пълен с болка и отчаяние,

Заедно се държахме за ръце, само двама ни.

Помня погледа ти, тъй мил и любящ

Липсваш ми, всеки ден, всеки миг.

И аз знам, ти си там някъде отвъд небето

Все още пеейки своя сладък реквием,

Израз на любов и привързаност.

И аз знам – някой ден ще те открия,

Ако не днес, ако ли не утре, то някога,

Но няма да се отказа до денят, в който умря!