Зимен сън

Зимен сън

Не копнее моята душа за радост и живот

Не иска да вижда зеленината пролет

Да пристъпва през прага ми черен.

Песента на птичките и ухайните цветя

Носят ми само болезнени спомени.

Не копнее моята душа за слънце и игри

Не желае да вижда усмивките на плажа

И смеха, проникващ дълбоко вътре.

Може да е красиво, желано, но не,

Не и за тази самотна душа търсеща покой.

Есента е по-приветлива – светът е спокоен.

Слънцето бърза да си тръгне, уморено,

А хладният вятър свири тъжна симфония

С оркестър от пъстри, умиращи листа.

И накрая – идва любимата ми зима.

Под бялата завивка всичко спи, сладък сън.

Може да е тъжно, може да е малко мрачно –

Тази бяла и черна картина в зимна нощ.

Но под това сиво небе, докато снежинки падат,

В свят замрял, душа моя покой откри!

Далеч от живота и светлината, тук е моя дом.

И най – накрая уморен глава ще положа

Върху постеля от белоснежни кристали.

Ще затворя очи посрещайки със затаен дъх,

Чакайки бързо идващият вечен зимен сън.