Есенни спомени

Есенни спомени

Сънувах сън, една история,.

Загледана в заспиващото слънце,

затворих  аз очи и света се промени

Видях красив пейзаж, чернени и златисти дървета

Великолепна картина на великолепен художник,

Но той си няма има, не сме аз или ти.

Видях слънцето разпръсващо топлите си лъчи.

Видях две деца, играещи си в шумата –

Усмихваха се, смееха се от сърце.

Момент изпълнен с радост и веселие.

Сами сред шумата от есенни листа.

Дори не бях мигнала, но съня се промени.

Есента пак е тук, усещаш я в повея на листата

И лекия дъждец поднесен с нежна песен.

Двама влюбени се бях сгушили, един до друг.

Обгърнал я с ръка, поставила глава на рамото му...

Един откраднат миг от вечността!

Любовта бе едното, който искаха и имаха.

Кратка открадната целувка, повече от достатъчно.

Защо не можеше да продължи вечно?

И ето отново сънят се промени, но и не. Есен бе.

Видях самотен мъж, вървящ по празната алея

Вървеше бавно, подпирайки се на бастун

Без посока, просто вървеше и мечтаеше.

Спомняше си как като дете бе играл тук

Спомняше си как бе идвал тук с любимата

Сега вече нея я нямаше, но споменът е жив.

И той знаеше, животът му ще го напусне,

Но не тъжеше, усмивка рисуваше по лицето му.

Макар и само неговите, спомените бяха тук

Есенни спомени за това, което бе имал и още има.

И преди да мигна сутринта бе дошла

Сънят бе изчезнал, превърнал се в пореден спомен.

Огненото слънце се показваше зад златистите листа.

Дали това бе само сън или той още бе там,

Наслаждаващ се на последните си мигове.

Не знам това, но това бе сънят на една душа,

Може би моята, твоята или на самата есен.