Мимолетен спомен

Мимолетен спомен

Кой си ти? Кога те срещнах?

Има ли нужда да помня,

Щом в очите ми си никой,

прашинка отвеяна от вятъра

Днес си тук, утре – не.

Може и аз да съм такава – кой знае.

Не е ли това животът –

Един миг, който изчезва?

Дори да седиш на едно място

И целия свят изсипе се пред теб

Дали това  ще е достатъчно

Всичко става само за миг,

Кратък миг, който изчезва

И никога не ще се върне

Единствено спомена остава,

Но и той един ден ще избледнее.

И какъв тогава е края на това стихче?

Светът е миг, превърнат в спомен,

Мимолетен спомен, очакващ своя край.