До самия край

До самия край

Понякога човек изпитва тъга,

Може да има причина, може да няма.

Това няма значение.

Но тогава той има нужда от някой

Една ръка да му бъде подадена

И да го отведе от мрака в душата му.

“Аз ще съм винаги до теб!”

Нежен глас да прошепна в ухото му.

“Дори ако отида до края на света

аз няма да те напусна, завинаги съм с теб.

Дали е океан, или планина висока,

Ще го преплувам, ще го премина

Само и само, за да бъда отново до теб.

Ръка за ръка, за вечни времена.”

И тогава човек се почувства по – добре.

Хората казват: “Човек се ражда сам.”

Хората казват: “Човек умира сам.”

Но дори в тези думи на истина,

Това не значи, че човек е сам.

Има ли милата ръка до себе си,

Пък била тя и невидима,

Той ще успее. Ще се изправи.

Понякога човек изпитва тъга,

Може да има причина, може да няма.

Но това е все пак природата му.

Важното тук обаче е нещо друго –

Чак до самия край той има приятел

Видим или невидим, но той е там

За този човек и никой друг на света.