Сънища...

Сънища...

Дали бе вчера или някога много отдавна...

Може би в друг живот или в друго безвремие…

Помня само, че някой, някак си, влезе в съня ми

И тихичко ми прошепна на ухо “Ти си! Само ти!”

Кой е той? Откъде се появи?

Защо така разминахме се в лабиринта от чувства?

Не знам... Или може би знаех... И забравих...
Нали всичко е само сън... а съня умира...

Когато над небето се появи изгрева светъл

Прогонил далеч и нощта, и съня.

Отиде си. Дали бе вчера или отдавна?

Но пак тръпна, нека дойде нощта и срещата

И знам, че той е там. И че ме чака...
И отново ще ми прошепне “Искам те!”