Посвещение за един мрачен приятел

Посвещение за един мрачен приятел

Всеки знае – нощта е студена и мрачна.

И след сенките черти, ти се чувстваш сам

Изпълнен със скръб, ти си изгубен в мрака.

Животът е като картина, сам я оцветяваш,

Но в очите на самотника има само мрак,

Черни увехнали цветя, черни пътища без край

И няма дори лек полъх, помен за живот.

Има само едно нещо, което те държи жив –

Една мечта – чиста като утринна роса.

Мечта, просто и красива за една ръка,

Символ на щастие, радост и любов

Знак, че там някъде има някой за теб,

Приятел, който да ти помогне.

Но днес си само тих спомен....

Красив пейзаж, където сега е буря.

Животът може да е слънчево лято,

Но и люта, жестока зима.

Трудно е да си сам, отчужден от света

Създание самотно, скрито в нощта

Мечтаеш за деня, за нежност и любов.

Мечтаеш за приятел, който да ти подаде ръка.

Не се отчайвай, не се предавай

Бори се с всички сили, давай напред

Един ден ще го откриеш, сигурна съм,

Така както аз открих теб.