Гарван

Гарван

Нощта бе паднала над света,

Градът замрял е в сладък сън.

Един прозорец обаче още свети

И там аз стоя, скрита зад древните томове

Призраци от миналото се съживяват пред мен

Епоха след епоха, времето лети.

Ту пред мен е римлянина строй,

Или може би някой стар друид.

Кралица прекрасна, но и малко тъжна

Виждам сълзите й, докато седи пред мен

За кого ли са тези сълзи?

Чу се шум, почукване…

Не се повтори, така че бързо го забравих

В книгите стари отново се върнах.

Попаднах на свитък стар, разкриващ

Тъжният живот на един човек.

Невинен, но осъден на смърт

И пред мен са последните му слова,

Сбогуване със света.

Чу се шум, почукване…

Станах и отидох до вратата – нямаше никой

Навън бе само мрак и тишина.

Това е времето на духовете.

Върнах се в стаята, но се спрях на вратата.

На бюрото бе застанал гарван черен.

Не се страхувах, заех за какво е дошъл.

Часовете бързо бяха се изнизали,

Много скоро денят щеше да дойде,

Време бе призраците да си отидат.

И аз ги виждах, бледи образи, тъжни и засмени.

За миг ме погледна, а после всичко изчезна.

Събудих се от шума навън, слънцето бе изгряло.

Дали всичко бе сън или действителност?

Бяха ли тук наистина или всичко бе в ума ми?

Черните пера на пода ми дадоха отговора.

Призраците бяха дошли, разкриха ми историите си

И си отидоха.

Но аз не тъжах, а просто тихо прошепнах:

“До следващата ни среща приятели!”

„




Няма какво да се крие или не знае.
 Вдъхновето от Едгард Алън По.
Останалото сам разбери.