С удоволствие искам да чуя мнението на хората за тях.
Сърце
от плът, сърце от метал,
Чувства
изгубени в лабиринт.
Началото
и краят се губят сред
Един
сън, от сълзите сътворен.
И
е казано, че сърцето ми
Нивга
не ще е пак живо
Затворено
в кристална кутия
Далеч
от света и от теб
И
думите излишни са
В
този топъл ден
Роден
само за теб и мен
И
този вълшебен миг.
Като
стара ирландска песен
Вятърът
те отнася далеч
Отвъд
равнини и планини
Към
далечния вечен океан
Завинаги
напуснал моята душа.
И
стиха вечен ще остане
В
сърцето на онзи
Дето
думи вече няма
Бледа
сянка на чувства
Някога
били те живи.
И
сърцето умира
С
последен удар
Нанесен
от онзи
Някога
бил му господар.
Обичам,
надежда, радост и тъга –
Всичко
в прах се превръща
Пласт
след пласт обсипва
Старият
театър забравен от всички.
Любовта
е чувство красиво
Ефирна
богиня, вечна зора.
От
мрака роден в мрак те пращам
Завинаги
прокълнат, до сетния си миг
Ще
бродиш, ще търсиш, без дори
Да
знаеш към какво някога си се целял
Бледа
сянка на това дето някога си бил.
Какви
са тез очи, които виждат
Болката
в дъното на моята душа
Какви
са тез очи, които виждат
Онова,
което дълбоко крия вътре
Онова
обречено да бъде скрито
До
сетния ми час, сетния ми дъх.
Какво
име да ти дам?
Ти
си копнеж и сладка тръпка
Ти
си ридание в тиха балада
Ти
си просто, моята любов.
Кажи
ми какво да направя
Че
тръпката по тялото ми да изчезне
Нежна
балада в нощта се провлачва
И
риданието превръща в копнеж.
В
сън прекрасен изпращам ме
Таз
твоя неземна красота.
Светлината
на утрешния ден
Е
мираж пред мисълта за теб
Ни
ад, ни рай, ще смути
Таз
моя душа под небето
Дето
сама Луната пълнолика
Е
спътница моя в мощта.
Мечтая
за ангели,
Но
живея с демони
Кентавър
в полето, нимфа в морето
А
вечния дракон разкъсва небето.
Няма коментари:
Публикуване на коментар