Безкрайна приказка
Стоя сама от дълго време,
На хълм, под падащи звезди.
Укривайки болката,
Дълбоко под фалшива усмивка,
Има хиляди истории, дошли и отишли.
И остават само стари спомени
Гравирани върху моето сърце.
Достатъчно ми е да затваря очи...
Това е една безкрайна приказка.
Обгърни ме, излекувай раните ми...
След като хората се срещнат,
Се разделят... не по избор.
Но колкото и да са тъжни времената,
Винаги ще вярвам, че имам някой,
Който споделя същите чувства.
Неоткрит в никоя друга картина.
Но не се боя, ще извървя пътя
Към определената ми съдба.
Аз живея за теб, ти живееш за мен.
Ние живеем измежду под звезди.
Няма коментари:
Публикуване на коментар