Самотно сърце

Самотно сърце 

Ножът продължи да се забива,
все по-дълбоко и дълбоко,
а кръвта не спира да шурти
но дали има място за рани нови

в съкрушеното ми сърце?
Знам, че не ще изтрае вечно,
уви не е от камък то.
И от него като волно птица
любовта ще излети
Сам самичка в нощта...
А дали няма да изсъхне и умре
туй мъничко сърце?
Дали любовта не е просто приказка,
разказвана ти от дете?
Причина да продължиш напред?
За да вярваш в тоз живот,
Да имаш сила за вървиш?

И така един ден да разбереш,

че сърцето ти че е живо,

че раните стари са зараснали.

И може би ще разбереш,

че приказката, не е приказка,

а самата истината, тук и сега.

И спомена за малкото самотно сърце,

Ще остане завинаги забравен.