Стихчета 4

Надежди забравени

И нови неизречени.

Вечен кръг самота

Около надежда последна.

И сърцето бавно ще умре

Под трепета на своя удар

Отдаде се и пропадна

Разбито на милион парчета.

В понеделник всеки иска да умре

Че е на работа, училище

Или един бог знай къде.

Вторник е смирен

Пред неизменната съдба

И реалността жестока.

Небе обагрено с кръв

Земя черна като нощта

Драконът властва в небето

А демонът в сърцето е.

Нощта отговори носи, но и въпроси

Бъдещето може да е вечност, но и миг

Ръка в ръка напред към вечността

Червената кръв, съдбата ти те зове.

Портата отвори се за свят нов

Обагрен в червен и златен ореол

Величието трепет донася с крачка

Поклони се: Идва кралицата!

Изпитания безброй изживяхме

И още много ни очакват утре

Но нека нощта да погледнем

Заедно, тук и сега, ние сме едно.

Сряда е блян неизречен

Със сетни сили се бориш

Следващите ни посрещнат.

Роза сред червени цветя

Капки кръв последни листа

Пламък изгарящ душата ми

Докато и последния дъх избледнее.

С напредването на нощта

Сърцето ми бавно замира.

Удар след удар, напускаш света

И на сънищата сладки се отдаваш.

Сърцето умира с последният трепет на деня

Усмивката изчезва, приижда съня

Но дали наслада или тъга ще донесе

Споменът за теб и мен под едно небе

Умрях, без никой да узнае

За миг сърцето ми замря,

Един дъх, една сълза.

Една вечност, един момент

Достатъчен за тоз живот

Или може би не.

Миг роден единствено да умре

Сън жив дорде отвориш ти очи

И сърце препускащо да спре

Времето лети завинаги да изчезне

Думите ми се губят

Римите бягат далеч

Нямам ни талант, ни умения

Парцалива тетрадка, стара писалка

И безкрайното въображение на дете

Есенни листа, история разкриват

Приказва тъй красива и приятна

За нова любов, за нов животн

За сълзи и усмивки споделени

Под короната на вечния дъб.

Къде са чувствата, къде е любовта

Къде е омразата, къде е яросстта

Избледнели пред бездната на вечността

Спомен за спомени изгубени

Като догаряща свещ в нощта.

Времето минава,

Миг след миг

Вековете са митове

И миговете векове

Има ли значение живота?

Или всичко са мигове

Превърнати във векове.

Къде остана сърцето ми?

Дали изгубих го по пътя си към теб?

Или отне ми го с първия поглед?