Очакване
Кръв... съществуваше ли нещо по-зловещо и в същото време по-примамливо от
нея? Той просто не можеше да й устои.
Колкото и да се опитваше всяка негова мисъл водеше към нея. Припомняше си
тъмния й, на моменти почти черен цвят. Припомняше си лекия й аромат. Обикновен
човек не можеше да го усети, но той можеше. Все едно нямаше по-добра мирис от
нея. Припомняше си металния вкус, който оставаше в устата му, след като я
опиташе. Дори сега можеше да го усети с връхчето на езика си. Облиза устни, но
по тях нямаше следи от нея, трябваше да чака.
Времето минаваше, часовете бавно се нижеха и колкото повече слънцето
доближаваше хоризонта, изчезвайки в далечината, толкова по-силен ставаше глада
му. Искаше кръв. Не можеше да се контролира. Трябваше да я почувства, поне още
веднъж. Така обичаше да се залъгва. „Само още веднъж.” Но знаеше, че няма да е
достатъчно, никога не бе достатъчно. Като наркоман. Дори да заситеше глада си,
той отново щеше да се появи още по-силен. И тогава ще забрави човекът, който
някога е бил, човекът, който е и ще се превърне в същество от мрака.
Най-тъмните части от душата му излизаха с появата на бледата луна. Все едно тя
самата ги извикваше да се появят.
Времето наближи – последните лъчи бавно угаснаха в пламъци. Вече можеше
да излезе. Нямаше смисъл да отлага. Жаждата бе най-важна. Кръвта... Можеше да я
подуши навсякъде около него. Градът е още жив и с него и той самият.
Бавно се надигна от ковчега си. Той бе само временен дом, но достатъчен,
за да задоволи нуждите му, поне по-второстепенните. Все още част от него бе
будна и осъзнаваше какво ще се случи. Не можеше да го спре, но и не искаше. Той
щеше да засити глада си. Един, двама, трима... ако трябваше и тридесет души
щяха да се простят с живота си, но кой щеше да утоли желанието си. Щеше да
вкуси кръвта им, да я усети как изпълва тялото му. Никакво чакане повече.
Стана!
Излезе и си пое дълбоко въздух – веднага долови прясна следа. Прокара
език по студените си устни, мирисът се усили. И той изчезна в черните сенки,
връщайки се в кървавото си царство.
Няма коментари:
Публикуване на коментар