Всеки има сянка,
която го преследва и всеки
е сянка,
която преследва някого
Всеки има сянка.
И с тези думи нямам просто в предвид сянката
под краката ти, когато навън е светло. Колкото и откровен да искаш да бъдеш
всеки си има своите малко тайни, своите неизречени лъжи, който крие дълбоко в
себе си. Другите може да не ги виждаш, но ти ги чувстваш като леден допир по
рамото си, напомняйки за себе си. Може и да не са тайни, може да са просто
грешки, но колкото и невинни да изглеждат, те носят своите последствия,
понякога през целия ти живот.
Но четейки
тези думи: „Всеки има сянка, която го
преследва и всеки е сянка, която преследва някого”, си мисля повече не
за тези малки тайни, а за копнежите на хората. Човек не може да бъде сам,
колкото и да го искам, той не може да оцелее сам и в това е силата му. Това
обаче е и онази сила, която го кара да преследва щастието и любовта в лицето на
някой друг. И така, докато ти скришом гледаш любимия си, следиш го от далеч,
боейки се да се приближиш и заговориш. Така и по същия начин може да има някой,
който да следва теб, изпълнен със същите тези чувства, който имаш и ти. Дали
някога сянката ще се превърне в човека пред теб или не – това зависи от самия
него.
Не знам,
доколко размишленията ми са верни. Може ни една дума, може би всичко – но едно
си е истина. Всеки си има сянка, била тази под краката, в сърцето или тази,
която срамежливо хвърля поглед зад ъгъла. Тя може да има и много други лица,
може пък да няма и ни едно. Но така както има светлина, така има и мрак, а в
него са сенките очакващи, този своя „всеки”.
Кой знае –
може пък и аз да бъда една сянка, пишеща за това какво е да си сянка.
Няма коментари:
Публикуване на коментар