Лятна буря

Лятна буря

Усещаш я, нали?

През целия ден, докато си навън и дишаш този сгъстен летен въздух. Все едно нещо те притиска, задушава те, но не знаеш какво е. Няма смисъл да се оглеждаш, защото знаеш, че няма никой освен теб самия и избрания път.

Но тя е там, във въздуха. Чувстваш я всеки път, когато погледнеш към небето. Облаците бавно се преплитат, изпълвайки цялото небе в цветовете си. На някой места е сиво, но други слънцето успява да се пребори с тях и да прокара някой лъч светлина. Дали в това не се крие надеждата, че времето ще се оправи и скоро всичко ще свърши? Но тези лъчи скоро изчезват.

Небето бавно се спуска над теб. Планината, която само преди няколко часа бе кристално чисто сега е покрита с мъгла. И гледайки я ти очакваш огнения дракон да се покаже от висините й и бавно да се приближи към теб. Можеш да чуеш рева му, някъде там далеч или пък е наблизо. Не знаеш и това кара цялото ти тяло да трепне от очакване.

И най-накрая след часове мъчение то се случва. Няколкото капки по асфалта, толкова напомнящи на сълзи, скоро се превръщат в дъжд. Бурята още е далеч, може така и да не дойде, но ти пак у усещаш. Било то в шумът от гръмотевиците, напрежението във въздуха или тези няколко капки дъждец, която сякаш само с присъствието си внесоха спокойствие.

Останалият свят може просто да си затвори очите и да си мисли, че това е само още един момент от деня, но ти го чувстваш. Бурята може въобще да не те застигне, но вече е в теб. И всичко, което изпитваше часове наред, в очакване, изчезна с тези няколко първи капки.