Не е нужно

Не е нужно

Не е нужно бъдеш поет,
За да драснеш някой и друг ред.
Може дори куплет да сътвориш

Това не е нищо – всеки го може.

Но когато пишеш песен за душата
Сам останал в тъмнината
Взрян до болка в Луната
Блясъка и нежността й.

Ти си се променил, поет на Самотата....

Защото само в този миг,

Ще откриеш истината,

Скрита за очите на простосмъртен.

Само тогава можеш да видиш света

                                                             С нови, тайнствени очи.