Отиде си

Отиде си

Отиде си. Сам те помолих за това.

Гледах те дълго из полето как вървиш –

След детелините крачеше спокойно,

Вървеше напред, не се обърна ни веднъж.

А можех да махна с ръка силно,

И при себе си да те върна,

Но може ли сянката ми да те спре?

Желаех да си тук и да те няма,

Но мисълта ми да те стигне, не успя.

Накрая не издържах и извиках

Молих те. Защо ли да се спреш?

Сърцето ти на парчета бе,

Сама причиних му страданието,

Но желая сега да го събера

И нов живот да му даря.

Защото без него, моето бавно умира.

Отиде си. И с нищо не мога да те върна,

Освен тези простички слова,

Разкриващи напълно моята душа.