„Всичко, което не ме убива, ме
прави по-силен.”
(Ницше)
Смъртта винаги
е била коварна спътница. Един край. Едно начало. Човек се докосва до нея хиляди
пъти през живота си без дори да го осъзнава. Един погрешен завой и вече не си
сред живите. Никой никога не знае кога и как ще настъпи края му. Но понякога се
случва нещо голямо, нещо, което ни плаши достатъчно, че да умрем от самата
мисъл за него, но все пак оцеляваме. Променени, но все още същите. По-силни.
Фридрих Ницше
е немски философ живял през втората половина на ХІХв. Критичните му трудове изпълват областите на
религията, морала и живота. Той смело заявява: „Бог е мъртъв” и в същото време
възхвалява будистката религия и нейните възможности. Той вярва в ценностите и
морала, а не в някоя личност, която трябва да се боготвори. „Боговете са мъртви
и човекът е оставен сам на себе си.” И ние се борим всеки ден, заради
собственото си оцеляване. Оттук идва идеята за свръхчовека. Оттук е идеята, че
едно премеждие, едно изпитание способно да ни унищожи, в същото време е стъпка
напред към това да бъдем по-силни.
„Човек трябва
да носи хаос в душата си, за да може да роди танцуваща звезда.” Както само
Ницше е казал, човекът е хаос. Ежедневието ни е изпълнено с малки битки. Било
то вътре в нас или навън. Няма значение дали ще е истинска война в смисъла на
познатата ни дума или просто начин да оцелееш през деня. Човек се колебае,
човек е несигурен и често греши. Изборите на съдбата са твърде много. Дали
искам да продължа да уча или не? Дали искам да ям сладолед и шоколад? Кола или
бира? Изричайки ги по този начин звучат наистина смешни, но това са проблемите
на душата. Същата тази душа, която в колебанията си е сътворила творения като
„Звездна нощ”, „Тайната вечеря” и „Мона Лиза”. Това е душата, която е писала
милиарди велики трагедии като „Сън в лятна нощ” и „Хамлет”.
Милиони
танцуващи звезди в нощното небе на живота.
Но за да се
роди една звезда се изискват много усилия. Много битки, победи и загуби. И
човек се поучава от всяка една от тях. Може да не спечелиш купата тази година,
но това не значи, че борбата е била напразна, защото си се променил. Изживял си
и преодолял хиляди малки и големи премеждия, който са оставили своя белег върху
душата ти. Така че следващият път, когато се изправиш пред някоя трудност да си
по-силен от преди.
Това е
значението на думите на Ницше: „Всичко, което не ме убива, ме прави по-силен.”
Помислете за всяко премеждие. Дали е било конкурс, състезание, дори
кандидат-студентски изпит. Ами хората, който са преживели нещо ужасно като
катастрофа, нападение или нещо друго подобно? Всеки от тях завинаги остава
променен, по-силен. Ами нещо дори по-екстремно като да останеш сам на самотен
остров. Дали ще имаш силата да оцелееш или ще умреш от отчаяние. Робинзон Крузо
се е справил, а ти? Никой не може да отговори със сигурност, докато в
действителност не преживее подобно изживяване.
Пределите на
човешките възможности са странно нещо. Човек си мисли, че знае на какво е
способен, но често пъти остава разочарован или невярващ, че е успял. В една
критична ситуация човек е способен на подобни неща, който виждаме само в научно
фантастичните филми. Е, трудно е да прескочи сграда с един скок, но има и други
малки чудеса, който да сътвори със собствените си две ръце. Кой би повярвал, че
Лудвиг ван Бетховен е способен да сътвори такава прекрасна музика, без самия
той да я способен да я чува. И кой може да отрече този факт, след като е чул и
една от творбите му.
„Всичко, което
не ме убива, ме прави по-силен.”
Не е нужно
човек да е чел Ницше или да знае думите му, за да ги превърне в част от своята
жизнена философия. По един или друг начин те се предават сред хората,
достигайки сърцата им. Светът няма да свърши ако ти не си там. Слънцето да
изгрее дори и сърцето ти да е разбито от скръб. Другите ще продължат живота си,
дори и когато ти си мислиш, че утре не съществува. Силата идва от това да се
изправиш и да посрещнеш този ден. Една малка крачка, после още една, докато
накрая и ти видиш цветовете на света и неговите красоти. Защото светът може да
продължи без теб, но не и ти без него. И трябва да си силен, по-силен от вчера,
за да посрещнеш изпитанията, който е подготвил за теб.
