Един ден със...

Един ден

Един ден, но с кого... Имам страшно много хора, измислени и реални, който бих искала да срещна, но ако трябва наистина да избера един е трудно. Мисля си за годините, който съм прекарала в четене и хилядите образи, който съм срещнала. Но един винаги ще изпъква повече от другите.

Лорд Байрон от книгата „Вампир” на Том Холанд

Един ден с него...

Представям си как влиза в къщата му на улица Пикадили. Пристъпвам плахо по тъмния коридор, докато не достигам края му и открехвам вратата. И там е той, седнал на креслото си, държейки в ръка вино. Знаех, че колкото и добра реколта да бъде, за него, то е по-безвкусно и от чаша вода. За мигове погледа му се спираше върху червената му повърхност и знаех, че си мисли за една друга червена течност.

Покани ме да се приближа. Думите бяха излишни, погледа му бе достатъчен да се настаня на стола до него. Гледах го и си спомням вековни снимки, на който изглежда все по същия начин. Бледа кожа и по-изящни черти отколкото и на най-красивата статуя.

Десетки пъти съм чула историята му, довела до края на един живот и началото на друг, но искам да я чуя отново от неговите устни. Исках да чуя поезията му, изречена от него самия, а не някой друг. Тези стихове, който ме разчувстват по начин, по който никой друг не е могъл. Сигурно ако живеех в някое друго време щях да съм влюбена в него, дори и сега частица от мен го обича, но любовта има твърде много лица, за да й дам само едно.

Прекарах часове наред заедно с него. В тази стая, под запалената лампа на скрина, макар и навън да бе ден. Думите ме обгръщаха, съживявайки историята му за пореден път в съзнанието ми. Чувствах нечие присъствие близо до себе си различно от неговото. Знаех, че това е възлюбената му, но с нищо не разкрих, че съм открила присъствието си. Ако решеше щеше да се покаже и реши съдбата ми.

Не знам дали ще ме пусни или завинаги остави тук. Не знаех дали на следващата сутрин ще поема за първи път дъх или никога вече няма да дишам. Знаех, че съдбата ми е решена в мига, в който прекрачих прага на дома му, но и не ме интересуваше.

Бях направила своя избор, получих своя ден.

А за следващия... щях да мисля някой друг път. За миг или за цяла вечност.