Искам
Понякога искам да съм милион малки парченца. Като малки звезди пръснати
по звездното небе. Дали това би било наистина приятно? Дали ще бъде себе си?
Или само милион отражения на бледата ми душица?
Искам да мога да плувам. Да пея. Да създам красив стих. Може би дори в
рима. Да напиша някой и друг роман. Искам да се усмихвам с приятелите си,
близките и дори с тези, които не харесвам чак толкова. Искам да оплета
най-красивия гоблен. И да ушия най-красивата фигурка. Искам да се разхождам из
всяка горска планета. Може би дори да достигна дълбините на някоя джунгла,
където още не е стъпвал човешки крак.
Искам да мразя, да се смея, да плача и вълнувам.
Искам да обичам.
Искам да видя изгрева от най-красивото място на планетата и все пак да се
събуди в собственото си легло.
Да, стаята ми не е голяма. Не е и от най-красивите, но и защо да бъде.
Гледам всеки неин ъгъл. Всяка мебел, книга, всяка малка фигурка. И откривам там
тези малки частици от своята душа. Дори най-скъпата и красива вещ е просто вещ,
докато не им вдъхнем чувства. Спомен от близък приятел. Шишарката от една
отдавъшна разходка из парка. Толкова ли години вече са минали. Някогашната ти
любима книга. Не е стара, но страниците са вече толкова изтъркани от четене, че
все едно е на век. Можеш да цитираш всяка страница, да я разкажеш с
най-големите подробности, но пак от време на време посягаш към нея с усмивка. И
защо пък не?
Чувствам как съм се променила. Вече не съм онова малко дете с милионите
всевъзможни желания. Да, няма да съм балерина. Или астронавт. Но все още гледам
към звездите с копнеж, а Луната си остава стара приятелка.
Може да не съм изпитала гимназиалната любов, но още търся тръпката.
Сигурна съм, че един ден ще я срещна. Не знам как ще изглежда той. Принцът на
мечтите ми, някой от които още имам, или този който най-малко бих очаквала. Не
е ли животът една приказка, само че с малко по малко блясък и магия. Поне
докато не прегърнеш в обятията си своята друга половинка.
И все пак, подобно и на тази вечер, искам да съм много повече. Искам да
върша толкова много и различни неща, че не знам как да смогна. Надали ще успея
и малка част от тях, но все пак ще е нещо. Искам да науча нещо ново. Да си
спомня нещо старо. Този пък ще се справя по-добре. Сигурна съм.
Искам.... Всичко. И в същото време не искам нищо, освен може би да заспя
с усмивка, доволна от деня.
Няма коментари:
Публикуване на коментар