Какво е
страстта? Какво е съвършенството? Чувство? Усет? Просто визия за света или
самите нас? Трудно е да се каже, както и да бъде дефинирано.
Всяко дете е
чело или слушало приказки за принцове спасяващи принцеси. В тази наши детски
невинни очи страстта на любовта се свързва с представата ни за един съвършен
свят. Казваме си, че искаме да бъдем като тези малки принцове и принцеси и да
имаме тази мечта. Разбира се с годините тя се променя и приема форми, който
пасват на настоящи ни живот. За тинейджъра, че бъде готина половинка със секси
тяло и може би чувство за хумор. За възрастният човек, че бъде някой красив
човек, отговорен, сериозен, изпълващ животът ти със сигурност, така че заедно
сами да създадете друг живот. И накрая като възрастни – просто някой, с който
да изживееш до край дните си в покой.
Не е ли точно
това съвършенството? Връзка, в която проблемите да не съществуват. Може би
точно заради това никога няма нещо 100% сигурно. Имаме само 99,9%, което
оставаха една малка частица на съдбата.
Ами страстта?
Докато сме деца ние не разбираме истинската същност на тази дума. Едва с
годините я свързваме с животинското в нас. С онзи пламък, който ни един учебник
не може да опише. Страстта е тайната съставка между страниците на някоя книга.
Скритият замисъл на филм. Желанието криещо се в ъглите на нашите души. Тя не
може да бъде описана с думи, не може да бъде докосната. Само почувствана
едновременно с тяло и душа. Докато накрая всички не се превърнем в пеперуди
копнеещи да достигнем онази прекрасна светлина дори да ни убие.
Светът е
устроен така, че ние се стремим към съвършенството. Няма значение дали е на
молекулярно ниво или с опитите ни да постигнем нещо, което да задоволи всичките
ни самоналожени стандарти. Съвършенството е когато видиш творението си и знаеш,
че дори след сто години няма да искаш да промениш нищо от него. Дори в една
връзка между две живи същества. Някой може да ги наричат сродни души или просто
двама души, който взаимно се допълват. И когато е така по какъв друг начин да
можеш да наречеш това освен съвършенство.
Но го има онзи
малък 0,01% който приема формата на страст. За него няма значение ничии закони,
дори и ако ти самия си си ги наложил. То просто те завладява като ураган,
поглъща те като цунами и ти му се отдаваш, докато не можеш дори да си спомниш
как се мисли. Инстинктите ти са като на друго създание, не на здравомислещ
човек, може би на диво животно или нощна пеперуда, но е нещо над което никога
няма да имаш контрол.
И какво остана
за накрая. Това е един от любимите ми изрази, защото събира толкова много в
себе си. Човек има хиляди възможности открити пред себе си. Хиляди избори,
който само очакват решението му. Но накрая? Ами живота ни? Възможно ли е
наистина да съществува баланс между страстта и съвършенството?
Боговете са
създали Пандора – едно съвършено същество, но дори и то се поддало на желанията
си. Страстта може да бъда най-добрата мотивация на света, но и най-пагубната.
То е пламък, който те изгаря. И дори най-точното математическо уравнение не
може да му даде точна стойност.
Но такъв е и
светът ни – едно голямо 0,01%. Прозорче, което винаги ни подсказва, че има и
нещо друго, нещо различно също толкова примамливо колкото и това, което сме
постигнали до този момент. Че дори и повече. И какво му е лошото да съберем
страстта и съвършенството в едно и просто да го наречен любов. Любовта има
милиарди начини да бъде описана, но защото едно от тях да не бъде точно
комбинацията от представата ни за него и искрицата, което да му даде живот? Тази
пикантен вкус е твърде примамлив, но и също така трудно постижим. Винаги ще има
шанс да не успеем, но ако пък може да се постигне? Аз бих рискувала, за да
постигна онзи уникален вкус, който ще бъде перфектен точно за мен и моята
половинка. Иначе колкото и съвършен да е един живот без нещо повече няма да
бъде истински.
Както се
цитира в една моя любима книга: „за да живееш истински, трябва да опиташ от
всичко - от красотата и славата, но също и от мъката и грозните страни на
живота." Може и да не отговаря точно на идеята, но е истина.
Съвършенството е цел, към която всеки се цели, но никой не може истински да
постигне. Остава само да успее да я доближи максимално. И защо пък не тази
разлика, който го дели да не бъде запълнена със страст.
Защото дори до
себе си да имам съвършения партньор без страстта чувствата между вас никога
няма да са истински.
