Децата на Ада бе първата история, върху която съм работила ужасно дълго време и най-важното - съм я завършила. Да... Има и много незавършени, но това е тема за друг ден.
Обичам тази книга. Като автор, но и като читател. Десетки пъти съм я преработвала и оправяла, но накрая съм доволна от крайния резултат. Засега. Няма нищо вечно, нали?
Въпреки това съм доволна и щастлива, че я написах. Вътре има всичко - любов, омраза, предателство, смърт, любов, прераждане и прераждане и прераждане. За миг и на мен ми омръзна да я убивам, но такъв е животът.
Повечето ми истории са... простоватички. Признавам си го, че не ме бива да създавам твърде сложни истории, оплетени с хиляди малки препятствия и заговори. За мен историите ми са като мелодии, простички и нежни. Понякога имат остри ноти в тях, но накрая завършва с една единствена цигулка замираща в тишината на нощта. Децата на Ада е една по-сложна мелодия. С много слоеве, някой стари, други нови, кратки, силни и нежни, бързи, аргесивни и бавни.
Надявал се, че и на вас мили ми читатели мелодията ви е харесала.
Няма коментари:
Публикуване на коментар