Стихчета 2

Но чувството сиво безсънен ме оставя

И изпраща душата в мрака черен

То прониква дълбоко в моето сърце

Догде и надеждата е мечта, непостижима.

Здравей моя любов.

Здравей и сбогом.

Защото не вярвам в утре,

А мигът е твърде кратък

За обещание по-дълбоко

От днешния сладък ден.

И сърцето си ще дам

За глътка от този сладък романс.

За любовта на русалка

Аз сърцето си ще дам

И душата ми ще удавя

Под сладкия й съблазън

Мигът вълшебен омагьосва те

И превръща всичко в огнена балада

Но кажи ми любими, какво да направя

Като мигът чезне с полъха на вятъра

И само споменът остава за мен жив,

Докато седя сама сред кръг от феи.

Дълги са тез сенки от миналото

И мракът в тях те обладава

Но светлината свои пътеки намира

И от сенките на мрака те отнема.

Веднъж аз слънцето съзрях и

От блясъка му омагьосан останах

Видях птиците високо в небето

И завидях за досега им с него

Накрая криле сам си сътворих

И под погледа му ярък изгорях.

Денят по-дълъг е от мен

Щом до мен вече не си.

Слънцето изгаря моето тяло

Но отвътре остава късче лед

Сърце разбито на милион

От думата твоя: Сбогом.

Към слънцето искам да отида

И под блясъка му да изгоря.

Докосването му изпълва тялото

И дущата ми с мир непознат.

Нека се държим за ръце

Още една нощ, един час

Просто един миг във вечността,

Докато не кажем сбогом, завинаги.

Те си моят жимот, аз твоята смърт

Обречени от всички сили висши

Но пак копнеем за дасега си взаимен.

Днес отновоте те видях

Мой ангеле, в луната скрит

Сълзи от очите ти падат

Като звезди небето осветяват

Под нежния ти лик

В луната нейне скрит.

Очите портал към сърцето са

Или поне така човек изрича

Но как мога аз да вляза

Щом в тях и блясък няма?

Чувствата ти чужди са за мен

Повече и от пътя до луната.

Думите излишни са в моя свят

Макар слова често да използва

Дали до тях да не прибягна?

Да видя края на историята таша

Била тя комедия или трагедия.

Нотите бавно нощта изпълват

Музиката из въздуха се вее

Като древна мелодия от

Времена и места забравени

От богове и хора безброй.

Нещо перфектно, съвършено

И пак частица липсва

Усмивката да бъде искрена

И любовта чиста като зора.

Под листа седя в този мрачен ден

Минутите в часове се превръщат

Но музата жестока, измъчва ме още

Оставяйки страниците завинаги празни

И чувствата неизречени от нас.

В свят на милион детелини

Ни една не е за мен, че в

Този свят на милион детелини

Къде място ще открие една сълза

Макар с чувства милион изпълнена.

Дали земята трябва да спра,

За да стопля твоето сърце

Или друга планета да открия

Че този бледолик синчец

Твърде малък е за теб.