Стихчета 3

Тръпка докосва ме

В неизречен копнеж

В тихо ридание

В самотна нощна балада.

Като среднощна балада

Чувам тноето ридание

Тръпка полазва тялото ми

Но копнежът изречен остава.

Погледни ме в очите

И открий вълкът в тях

Гласът ми не ще те достигне

Колкото и силно да крещя

В свята на мрака, сънят е благодат

Дар от боговете към вечността.

Пламък и лед в едно съществуват

Скрити, в поглед като някой друг.

Под фалшивата усмивка

Дарявам ти една сълза

Изпълнена с чувства милион

И едно наречено любов.

И казват хората жестоки

Че любовта сляпа те прави

Не вярвам аз на хорските повели

Че ти си като слънцето за мен!

Прогони мраса на душата ми,

Душа, която мислех, че нямам.

Животът и смъртта играят си шега

И любовта цената плаща

С целувка нежна или кинжал

Дните достигат своя край.

Последен погледн, последна целувка

Последни думи остават неизречени

Един кинжал, три капки кръв

И сърцето удря за последен път.

Под кървавата луна

Душата шепти своя зор

В търсене на отговори

На въпроси не изречени.

Чуваш ли моя глас,

Изгубен сред лица милион безлики?

И аз едно от тях завинаги ще съм

Колкото и жестока да бъде борбата.

Сбогом моя любов, сбогом завинаги

Споменът вече ще остане в нашите сърца

Реалността с целувка жестока ни дарява

А смъртта с прегрътка хладна ни обгръща

С деня в борба жестока ще влезем

И своя край взаимно ще дарим.

Смъртта замръзва в топлата нощ

Мелодията нежна не го достига

Славей затворен в златна клетка

Самотен спомен, самотна сълза

И сън за живот някога живян

Но никога наистина преживян.

И мъглата отново се спуска

Не за да скрие, но да прикрие

От погледа на невинното дете

Сянка или твоето въображение

Поглед или поредната измама

В свят дето реалността е илюзия

Под призмата на кристална топка.

Погледнах те, макар очи да не виждат

Докоснах те, макар ръце да не докосват

Обичах те, макар сърце да не тупти

В едно дихание, една секунда, един миг

Дълъг като вечност и един живот.

Живот за живот. Вечният закон

Трябва да дадеш, за да получиш

За любовта си тя ще се отрече

Година измина да го притежава, само,

Да почувства раната на загубата вечна

През този и всеки друг живот

До последния миг на вечността

Гласът й нечут ще да остане

И болката заключена в сърцето.

С лик на ангел и дух на дявол

Един поглед обгръща светове

Усмивката разтапя леденото сърце

Докато мигът настъпи и камата забие

С все същото ангелско лице.

Ах тази бяла красота

Като пагубна звезда

Малка, но царствена

Умираща под своя зов.

Своя сама в празна стая

Със спомена че си до мен

Още виждам лицето ти

Чувам смеха ти и бавните

Стъпки на отминал танц.

Но отворя ли очите си

Изчезваш завинаги от мен.

Останал сам с бележник в ръка

И една дума заветна изписана –

Сбогом.

Империи умират под марш

Смъртта е най-великата царица

Сърцето с трепет очаква

Финалният акорд на живота.