Кралица на нощта

Толкова дълго очаквах този миг...

Нощта бавно се спускаше над всички ни. Усещах я с всеки полъх на вятъра. Скоро и последните лъчи щяха да изчезнат от земята. Лъчи, който никога нямаше да видя в живота си. Защото такава бе съдбата ми, само няколко мига под лунна светлина.

Чувах гласовете на останалите. Те също очакваха появата ми. Викаха ме с нежните си тихи гласове, сливащи се с вятъра. Те бяха тук много по-отдавна и щяха да останат дълго и след като си отидох. Животът им бе по-дълъг, макар да не сме чак толкова различни. Аз обаче бях тяхната кралица, а те моите прекрасни поданици. Затова и те очакваха появата ми с такъв трепет и радост. Никой не го изричаше гласно, но знаеха, че ще бъде само един кратък миг, но достатъчен, за да им покажа любовта си.

Усещах как тялото ми се пробужда и бавно открива пред света. Роклята ми от бели и златисти цветове се разделяше пред мен, макар че нежността й продължи да ме обгръща.

Първите лъчи докосната лицето ми. Това ли бе слънцето? Но не бе възможно. Знаех, че никога няма да го видя, макар и понякога да чувствам топлината му по тялото си. Това бе Луната. Виждах я за първи път, но някак си знаех, че е тя. Седяща сама на небето сред море от звезди. Също като мен, самотна, но величествена.

Сякаш и тя усети присъствието ми и приветства раждането ми. Не можеш да го обясня, но го усещах с всяка фибра на тялото си. Топлината й ме изпълваше, докато не можех повече да издържа. Оставих тази сила премине през мен, изпълвайки нощта с нежен блясък. Разтворих устни за първи път в живота си и звукът бе песента на съществуването ми.

Чух радостните въздишки на останалите, когато собствената ми сила ги докосваше.

За този миг бях родена и за този миг щях да умра.

Щях да продължа да пея, докато не остане и един не изпят звук и накрая щях да затворя очи за последен път, малко преди Слънцето да се появи, за да прогони нощта от земята.

Защото аз бях Кралица на нощта и това бе мигът, за който се бях родила.

Малкото момиче докосна пъпката и се обърна към майка си:

-   Мамо, защо тази пъпка е увехнала. Вчера бе още млада.

-   Така бе, но този цвят е жив само за една нощ. На сутринта умира.

-   Но защо?

-   Никой не знае.

-   Иска ми се да можех да го гледам по-дълго.

-   И на мен. Може би точно защото е толкова красив, че за трябва да живее само една нощ, така че спомена за него да остане завинаги.

Допълнение от автора:

Историята е малко... ами надявам се наистина да сме били омагьосани от мига. Това не е измислена история. Става дума за истинско цвете Selenicereus grandiflorus или както е по-известно Кралица на нощта, което наистина цъфти само за една нощ и след това умира. Една тъжна и прекрасна история, която изпълва нощта.