Изборът
На вратата се почука. Мъжът не изчака и отвори вратата.
Жената се обърна рязко и го погледна. За миг погледът й бе изненадан, но
после се усмихна развеселено. Той обаче я познаваше достатъчно добре, за да
разпознае тъгата в края на погледа й.
- Хей, не беше ли на лош късмет да се вижда булката преди сватбата.
Мъжът влезе вътре и затвори вратата.
- Само за младоженеца, не за кума.
Жената извърна поглед обратно към голямото огледало пред себе си и
прошепна.
- Можеше да е различно.
Той се направи, че ще е чул.
- Къде са другите дами?
- Исках да остана малко време сама.
Той застана до нея.
- Красива си. Матю е щастливец. Винаги сте били перфектната двойка.
- Тримата бяхме перфектното трио – умълча се. – Помниш ли последното лято
преди колежа? Само ние тримата и старата кола на баща ти. Пътувахме чак до
океана. Кой да повярва, че минаха осем години от тогава.
Нямаше как да не се усмихне припомняйки си всеки един ден от това лятото.
Последното им преди пътищата им да се разделят, макар и не завинаги.
- Помня как изглеждаше на онзи плаж. Никога не си била по-красива от
онази нощ под луната и звездите, Джен.
Минаха няколко мига преди Дженифър да отговори.
- Мислех, че през онази вечер най-накрая ще го изречеш на глас. Ще ме
попиташ. Но ти така и не го направи.
- Ти обичаш Матю и не исках да разваля това, което има между трима ни.
- Но обичам и теб.
- Тогава защо ще спомена нищо.
Тя се обърна и посрещна погледа му.
- Защото обичам и двама ви. Завинаги. Как да направя изборът?
- И първият е победител. – усмихна се той.
Победителят винаги бе Матю. Той бе смелият, решителният. Той бе този,
който рискува всеки път. А той... той се предаваше. И преди много време загуби
и най-важната си битка. Без дори да го осъзнае.
Усмихна се тъжно и вдигна юмрук във въздуха.
- Трио завинаги.
- Трио завинаги. – отвърна, удряйки своя юмрук в неговия.
Мъжът се отдръпна до вратата и отново се загледа в нея. Прекрасната й
тъмно руса коса, нежните й извивки, разкриващи се още повече заради бялото рокля.
Може би не е късно. Може би ако сега я попита ще имат шанс. Тя бе едната за
него. Без значение с колко жени излиза. Без значение дали един ден ще се ожени
и има деца. Тя ще е единствената.
Отвори уста, думите бяха на върха на езика му.
Но забеляза ръцете й почиващи върху корема й. И узна, че е твърде късно. За
пореден път бе закъснял.
- Ще се видим на олтара. Аз съм красавецът до свещеника.
- А аз ще съм тази, която ще иска да каже два пъти ДА.
Завинаги заедно, но никога повече няма да има лято като онова.
