Безсмъртието – благословия или проклятие

Безсмъртие...

Не е ли това тайният копнеж на всеки човек. Без значение дали го е осъзнал или не. Родителят вижда своето безсмъртие в лицето на детето си и неговите деца. Приятелите в спомените, който остават в сърцата на близките си. Понякога безсмъртието се изразява в произведение – дори и то да бъде една единствена картина или образ, или дори сграда. Нима когато не погледнем Мона Лиза не си мислим за Леонардо да Винчи? Нима проследявайки контурите на небето в Звездна нощ на Ван Гог не се чудим дали наистина вижда света по този начин или просто е искам да бъде такъв? Със сигурност никога не е очаквал, че един ден ще стане сред най-известните и харесвани художници. Особено, когато преживее е продал само две картини.

Безсмъртието има много форми. Някой достигат до крайности в стремежа си да се докоснат до него. Най-често тези крайности имат и неприятен характер. Примерно личността на Хитлер или Сталин. За своите народи в даден момент те са били и герой, но често ги помним и с техните жестоки крайности и последиците, който имат за милиони хора. Някой хора просто искат да оставят своя отпечатък и след като умрат. Затова и не е случайно и че след повече от 4000г все още знаем кой е създал първата пирамида в Египет, дори и след като от него не е останала и прашинка.

Безсмъртието е човешката борба с неизвестното бъдеще. Когато не знаеш дали утре няма да бъде последния ти ден. А и дори да изживееш пълноценен живот и вече да си в преклонна възраст, отново част от теб иска да остане в този свят. Бори се с желанието да остави нещо след себе си, било то и незначително.

Затова и не е случайно, че хората измислят и възвеличават идеята за безсмъртието. И тъй като ни се струва странно сами да се определим като такива, тогава защо да не създадем свръх същество, което да даде образ на това ни желание. Така са е родила днешната ни представа за вампири.

Образът на загадъчния, но великолепен мъж в елегантен костюм, който може да те плени само с поглед. Приближава се към теб и се усмихва, но ти така и не виждаш зъбите му, докато не се забият в шията ти и бавно не изпият кръвта ти. Хората днес са толкова запленени от този образ сътворен от личности като Брам Стоукър и доктор Полидори, че дори не им хрумна, че някога като вампир се е приемало обикновен ходещ труп, който пие кръв. Никой не говори за безсмъртие или красота. Разбира се ако под красота нямаш в предвид летяща гайда пълна с кръв. Но вампирите все пак са ни завладели, по един или друг начин. Днешното кино и публицистика ги е превърнали в приятни и съблазнителни същества, от които макар и да трябва да се бием, не са чак толкова страшни.

Но да говорим хипотетично... Какво щеше да стане ако наистина може да бъдеш безсмъртен. Истински безсмъртен.

Помисли си само за възможностите. Да не се боиш от нищо, да приемаш рискове, които иначе никога не ми се осмелил дори да помислиш, като ли изживееш. Да знаеше, че ще си тук и след хиляда години. Да виждаш как хора създават и рушат империи. Да видиш личности, които един ден ще променят светя и не само да бъдеш свидетел на това и да имаш възможността да проследиш всичките последици, докато не се превърнат в далечна приказка. Да знаеш, че дори да отнеме векове един ден човечеството ще премине отвъд Слънчевата система и ще се отправи към открития космос. Да бъдеш един от тези пионери отправили се към неизвестното. Това би бил миг, който никога няма да забравиш.

Възможностите са повече отколкото дори можеш да си представиш.

И в този един миг, когато гледаш през прозореца на космическия кораб, няма как да не се почувстваш благословен. Защото си получил дар, който никой друг няма шанс. Ще знаеш неща, който другите не могат и да отгатнат. Ще съхраняваш в себе си знанията на цели епохи. И ти ще си този невидим мост, който ще свърже тези епохи с бъдещето.

Да, ти наистина си благословен.

Или не ти? Какво е цената на този успех?

Хората са създали хиляди митове за безсмъртието, като Изворът на вечната младост, но почти никога не говорят за последиците от него. Ами Свещения Граал? Нали и той би трябвало да дава вечен живот на човек, който пие от него. За феновете на Индиана Джоунс им е пределно ясно, че всичко си има цена. Може да получиш този вечен живот, но трябва завинаги да останеш прекован на това място. Дали човек наистина би се почувствал благословен ако трябваше да изтърпи това? Аз лично не.

Правейки си преценка... Дали наистина си заслужава да си безсмъртен? Готов ли си да платиш цената, за да бъдеш надарен с вечна младост? В началото може и да изпитваш радост, но когато започнеш да губиш любимите и приятелите си, вече няма да е така. Да, ще видиш цели цивилизации да се издигат и падат, но с тях и целият ти свят. Дори и да не трябва да криеш, че си безсмъртен, ти никога няма да останеш на едно място твърде дълго. Защото ще започнеш да се привързваш. Защото ще искаш да имаш връзки с другите, но те никога няма да бъдат като теб, ти винаги ще си различния. Ще се влюбиш. Ще мразиш. Но само след петдесет години, ти още ще си тук, все същия, а всички останали няма да са. И така докато един ден нещо се случи и не останеш напълно сам. Светът може да се разруши за миг, но ти ще останеш там. Спомен за един отдавна мъртъв свят. И всичките сълзи на света няма да са достатъчни, за да изразят частица от болката, която е изпълнила душата ти.

Защото ти си прокълнат завинаги да бродиш, все търсейки, но никога не откривайки.

Дали можеш да се спасиш от тази съдба? Може би ако загърбиш завинаги чувствата си и се отдадеш напълно на момента, ще успееш. Без да се привързваш, без да обичаш, просто да изпитваш радост и вълнение от всяко ново изживяване. Но все някога ще спреш и било то само за миг, ще се замислиш и тези чувства отново ще те изпълнят.

Можеш да избягаш. Да се скриеш някъде, където няма да усетиш това време. Без други хора около теб, ти няма да изпитваш тези чувства. Забравяйки останалите хора, спасението например сред някоя тропична гора или пустинята, не звучи толкова лошо. Но днешно време дори и тези места вече не са толкова неприкосновени колкото преди няколко века и съвсем скоро отново ще си част от човечеството.

Ами космосът. Хващаш първият космически кораб и се отправяш към неизвестното. Да, това би било някакъв изход. Там със сигурност трудно ще се открият. Проблемът обаче ще дойде от теб самия - дори и да не искам, хората сме социални същества. Може да си живял милион години, но все някога ще изпиташ нуждата да бъдеш с други като теб, пък било то и за кратко. И тогава всичко се започва от начало.

И ти завинаги ще си останеш прокълнат.

Не знам какво би било личното ми мнение по тази тема. Изложих и двете си виждания за това какво представлява безсмъртието. Мисълта за вечен живот винаги е съблазнявала хората. Много религии и култове са били оформени около тази идея. Започвайки от египетската религия та чак до някоя неизвестна секта в Америка или друго място по света. Ако някой ми бе предложил безсмъртие със сигурност бих се поколеба да взема решение, но и щях да съм сериозно съблазнена от идеята. Понякога предложението е твърде приемливо дори и ако накрая съжаляваш. Може би ако не си само ти? Ако има и други хора като теб, бремето няма да ти се струва толкова тежко. Ти можеш или да се изгубиш в това ново чувство или да се опиташ да запазиш човешкото в себе си, да продължиш да цениш всичко, било то малко и незначително.

От друга страна ако всички или страшно много хора станат безсмъртни, то тогава цялата идея ще бъде изгубена. Безсмъртието е един ужасно дълъг период от време. Човешкият живот днешно време е около осемдесет години. Преди хилядолетие повечето са умирали преди да стават и на петдесет, дори четиридесет. За тях тези няколко допълнителни десетилетия са цял един живот. С развитието на технологиите нищо не пречи животът да се удължи дори повече, сто-двеста години. Възможностите са много. Но стане ли, тогава това, което днес наричаме безсмъртие ще стане просто средно-стратегическата продължителност на живот сред хората. Всичко е въпрос на поглед над нещата.

И накрая ако си безсмъртен дали ще бъдеш благословен или прокълнат? Най-вероятно малко и от двете.  Ще има мигове на радост, други на тъга. Понякога ще чувстваш това безсмъртие като истинска благословия. Друг път като истинско проклятие. Ще искаш да си сам. Или ще копнееш за някой близък, но той вече няма да е до теб. Всеки човек е различен, ще приеме безсмъртието по един или друг начин. Въпросът е как ще се справи с него, което го прави дар или проклятие.