Забрани ми нещо...

"Забрани ми нещо и ще се изкуша да го направя.

Отнеми ми нещо и ще се изкуша да си го върна.

Изкушавай ме и гледай как греша..."

Хората сме алчни същества. Независимо колкото и да говорим, че сме добри, че раздаваме всичко от себе си за другите, ние си оставаме алчни. Още от малки деца сме така. Всички ни казват да не правим нещо, но ние ще го направим, дори ако след зле това се нараним. Ние сме като молец привлечен към пламъка на нощната лампа. Може да умрем, но не и да й устоим.  

Ако имаме нещо, то си остава наше. Отнеме ли ни го някой ние ще се борим за него. Няма значение дали е скъпа вещ или някаква дрънкулка, която ще изхвърлим пет минути след като си я върнем. Не е въпрос дали сме си го изгубили, това не ни интересува, но самата мисъл, че някой друг има нещо наше е това, което не ни оставя на мира през нощта.

„Изкушавай ме и гледай как греша...” Злото винаги е свързано със съблазън. Змията на Ева, дявола, Луцифер, самите вампири. Независимо от външния си вид всичко може да ни изкуши, дори парченце шоколад. Знаем, че не е редно, знаем, че не трябва да го направим, но въпреки това просто не можем да му устоим. Подписваш се с кръв и в следващия миг нямаш дори душа, която да ти принадлежи.

Но каквото и да казваме, каквото и да правим, ние ще се изкушим. Защото и самият живот е едно голямо изкушение, от което ние черпим с широко разтворени ръце. Всеки миг, всеки нов ден изпълнен с емоции, желания, мечти и какви ли не чувства. Та както вече казах – хората сме алчни и винаги искаме още. А какво по-прекрасно има от самия живот?

Не знам за другите, но аз лесно бих се поддала на това изкушение.