Нека да страдаш

Нека да страдаш

Е тази нощ отново аз ще бродя

И сънят ти неспокоен ще посетя.

Ще ме видиш пред себе си, до себе си.

Усмивка на лицето ти изписва се

Спомени за миналото нежно,

Когато светът бе ти за мен.

Прегърнал си ме, целуваш ме,

Спомняш си любовта си.

Протягаш ръка –  на чувството

Нов живот искаш да дадеш.

Но всичко изчезна като облак дим.

От съня си се събуждаш, сам,

В стая изпълнена с мрак и самота.

Тези дни никога повече не ще се върнат.

Може да викаш, да удряш в стената.

Може дори на колене да паднеш

И молитва към небесата да отправиш.

Но дори боговете да те чуят, аз няма.

За теб от слухът си се отказах

И сърцето си с камък замених.

Нима ли мислиш, че една твоя вечер

Може да се сравни с безсънните ми нощи?

Когато на твоето място бях, сама,

Очаквайте да се завърнеш у дома,

Но ти вече в нечий друг дом бе.

Вярваше, че щастието другаде откриваш,

Но накрая изгуби всичко, което имаш.

Твърде късно е. Ти сам го реши.

Когато застана пред мен и рече.

“Това бе края. Пътищата ни се разделиха.”